Hace unos días al regresar de un paseo por el barrio donde vivo, volví con un regalo a casa. En una esquina de una plaza redonda poco habitada había una papelera típica que colgaba sobre una farola y sobre la misma: un par de prendas. Debido a los colores vivos y llamativos de las prendas me paré a echarles un vistazo y eran tres camisetas de fútbol: una de Ecuador, la otra de un equipo desconocido y la última de Brasil. La que me pareció valerme por su tamaño fue la de Brasil. Era la última en el mercado, por llevar la emblema de las 5 estrellas las cuales equivalen a las cinco copas de mundo. Junto con el emblema de nike estaban cosidos a máquina, pero de calidad. La numeración de la camiseta que estaba hecha con algún tipo de espuma estaba casi arrancada, sin embargo los logos de la FBF y de nike no parecían tener la intención de despegarse de la camiseta en los próximos unos cuantos años.
Hace una semana y media me encontré otro regalito al lado de la basura. La tuve que llevar casi doscientos metros hasta casa. Era una silla de oficina tamaño directivo que era un poco inestable por habérsele desenganchado una placa metálica que la mantenía recta. Este desperfecto con un soldador suficientemente potente es rápidamente solucionable.
Estos no son los únicos objetos que alguna vez me he cogido de la calle. Y me pregunto, ¿es que estamos muy obsesionados con lo nuevo o es que no cuidamos bien nuestras cosas?
Voy a finalizar este corto post con un recuerdo que sucedió hace no mucho tiempo, pero cuando estaba en segundo de carrera de arquitectura y nos habían encargado una casa como proyecto. Entonces uno de los compañeros trajo la maqueta más bonita y detalladamente adornada con distintos materiales, pero con mucho criterio. Entonces, al final de la clase le pregunté qué cuanto le había costado y me dijo que había cogido casi todo el material del contenedor de basura….
//
Преди няколко дни, когато се връщах от разходка из квартала, където живея, се прибрах у дома с подарък. В един от ъглите на рядко-посещавана квартална площадка, върху една от закачените на уличен стълб мадридски кофи за боклук имаше няколко облекла. Поради ярките и пъстри цветове се спрях да погледа и с почуда открих три футболни тениски: една на националния отбор на Еквадор, една на неизвестен за мен отбор и последната на националния тим на Бразилия. Тази,която ми се стори да ми е по мярка беше фанелката на Бразилия. Беше последната на пазара, защото носеше емблемата с 5-те звезди, които са еквивалентни на пет световни купи. Заедно с емблемата на Nike и тази на Бразилската футболна федерация двете емблеми са били зашити на машина, което им дава дългогодишен живот, но за разлика от тях номерацията беше направена от някаква пяна и почти се беше изтрила.
Преди около седмица и половина намерих друг малък подарък до кофите. Трябваше да го нося почти двеста метра до дома. Големият по размери офис стол , който беше малко нестабилен имаше откачена метална пластина, която възпрепятстваше да стои изправен. Тази щета е бързо решима с достатъчно мощен поялник или електрожен.
Това не са единствените неща, които някога съм си намирал на улицата. Но и двете случки ме карат да се чудя дали в днешно време сме обсебени от новото или просто не се грижим добре за нашите неща?
Ще завърша този кратък пост с един личен спомен, който ми се случи преди не чак толкова години, но когато бях във втори курс в университета по архитектура имахме като поставена задача да проектираме къща. Тогава един от колегите донесе най-красивият макет, направен с множество детайли и украсен с различни материали, макет, направен с много вкус и вимание. Ясно си спомням, че всички се захласнаха по неговият макет тогава. В края на класа попитах колко му е струвал, а той ми отговори че е взел почти всички материали от контейнера за боклук….
MOMENTO MÁXIMO 